„Заобичах болестта и вече не ме е страх от нея“
„Наричам болестта си екзотика в жанра.“
Историята на Малинка не е просто разказ за многобройни срещи с болестта – това е история за силата на човешкия дух, за страха, който се превръща в мъдрост и за смелостта да продължиш, дори когато животът те поставя пред изпитания.
След всичко, което преживява около заболяването, тя вече не се страхува и не му се съпротивлява. Избира да го приеме, да живее в мир с него и да вярва, че ако “го хване навреме”, всичко ще бъде наред.
Днес Малинка гребе от живота с пълни шепи, обича живота още по-силно, защото покрай болестта среща не само себе си, но и истинско приятелство, което ѝ дава сили и надежда да върви напред.
