Преди няколко десетилетия учените започват да търсят отговор на въпроса: защо при ТТП се образуват опасни съсиреци? Така се ражда теорията за липсващия ензим – важна стъпка към по-добро разбиране и лечение на заболяването.
През 1982 г. д-р Джоел Моак и неговият екип откриват, че плазмата на пациенти с ТТП съдържа необичайно големи мултимери (големи молекули, съставени от няколко свързани еднакви или сходни по структура по-малки молекули) на фактора на фон Вилебранд. Тези молекули остават неразградени, което води до слепването на прекомерно много тромбоцити и образуване на кръвни съсиреци. Предполага се, че нормално в организма съществува ензим, който разгражда тези мултимери. При пациенти с ТТП този ензим вероятно липсва или не функционира правилно.
През следващите години тази теория се развива, но откриването на въпросния ензим се оказва предизвикателство.
Откриването на ензима ADAMTS13
През 90-те години напредъкът в биохимичните технологии позволява изучаването на кръвната плазма в дълбочина. През 1996 г. две независими изследователски групи изолират металопротеаза, която разгражда фактора на фон Вилебранд. Този ензим става обект на множество изследвания.
През 2001 г. екипите на д-р Фурлан и д-р Цай успяват да пречистят и отделят ензим, както и да определят неговата структура. Установява се, че това е специфична металопротеаза, която разгражда фактора на фон Вилебранд, за да предотврати образуването на съсиреци. Изследванията показват, че при пациенти с ТТП нивото на активност на този ензим е под 10% или напълно липсва. Този ензим е наречен ADAMTS13.
Какво е ADAMTS13 и защо е толкова важен?
ADAMTS13 е специален вид ензим, който действа като „ножица“ в кръвта прецизно разрязваща мултимери на фактора на фон Вилебранд, предотвратявайки образуването на съсиреци.
- Механизъм на действие на ADAMTS13
- В здрав организъм ADAMTS13 се активира само при необходимост
- Когато се появят големи молекули на фактора на фон Вилебранд, например при нараняване, ADAMTS13 се активира и разгражда тези молекули на по-малки части
- Какво се случва при липса на ADAMTS13?
- Липсата или намалената активност на ензима води до натрупване на голям брой макромолекули на фактора на фон Вилебранд, които започват да се свързват с тромбоцитите и образуват съсиреци
Значение на откритието
Откриването на ADAMTS13 променя подхода към диагностиката и лечението на ТТП. Специалните тестове за активност на ензима позволяват точно и бързо диагностициране на заболяването, като същевременно подпомагат изясняването на причината за дефицита – вроден или автоимунен. Разработват се целенасочени терапии, чиито фокус е върху възстановяване на ензима или блокиране на автоимунната атака.
През последните години, с напредъка на медицината, се разработват целенасочени терапии, като моноклонални антитела (ритуксимаб), медикаменти, предотвратяващи образуването на кръвни съсиреци (каплацизумаб), както и изкуствено синтезирана форма на ензима ADAMTS13.
